Нов подход при анализ на коренната причина (RCA) съгласно VDA

Решаването на проблеми и откриването на основната причина за тяхното възникване е основен елемент от всяка система за управление на качеството. Най – силно изражение на RCA анализът можем да открием в стандарта IATF 16949, който поставя изисквания за система за управление на качеството в автомобилната индустрия. От Ноември 2018 -та година VDA публикува първо издание на насоки за решаване на проблеми чрез прилагане на мултидисциплинарния подход основан на 8D метода.

Какво е 8D?

8D е основен инструмент, който се използва при идентифицирането, анализирането и документирането на изпълнението на коригиращи действия в отговор на възникнал проблем. Методът се изпълнява в 8 отделни стъпки. Повече за метода и неговото приложение може да прочетете тук.

В първото издание на VDA Problem Solving in 8D disciplines, 1^st edition, стъпки D4 Root cause analysis, D5 Selection and Verification of corrective actions и D6 Implementation and Validation of Corrective actions са допълнени и изменени спрямо досега приетия подход на изпълнение.

В тази статия ще внесем разяснения относно новостите при прилагане на тези 3 стъпки.

D4: Root Cause Analysis / Анализ на коренните причини

Тази стъпка стартира с познатото до момента събиране на факти относно възможни причини за допуснатата грешка/възникналия проблем. Подходящ метод на този етап от анализа е “It is/ Is not analysis” (Е/Не е). Спрямо новото ръководство на VDA проверката и събирането на факти се извършва в 2 направления“

• Техническа проверка – от гледна точка на производството на продукта;
• Системна проверка – от гледна точка на системата за управление;

И техническата и системната проверка трябва да бъде насочена към откриването на причините както за възникването на проблема, така и за причините, поради които той не е бил установен на по – ранен етап.

В процеса на събиране на факти и идентифициране на потенциални причини за възникналата грешка (както за техническата, така и за системната проверка), VDA препоръчват използването на Диаграма на Ишикава, наричана още Диаграма „Причина - Ефект“, като тук тя трябва да бъде разделена веднъж на причини от гледна точка на възникването на проблема и на причини, поради които проблемът не е бил установен на по – ранен етап.

Идентифицираните причини се оценяват, като в резултат на това част от тях могат да бъдат отхвърлени като възможни причинители на проблема, а останалите да се класифицират като потенциални. За всяка потенциална причина за възникналия проблем VDA препоръчва прилагането на 5 Whys analysis (5 Защо анализ) /повече за 5 Whys анализа вижте тук/. 5Whys се прилага както за установените потенциални причини в резултат на събраните факти от техническата проверка, така и за тези в резултат на системната проверка, отново от гледна точка на възникването на проблема и това, че не е открит в по – ранен етап.

Установената коренна причина трябва да бъде верифицирана чрез методи като тестване, симулиране, сравняване с резултатите от изпълнение на метода “Is/Is not” по време на събиране на факти. За всяка коренна причина се определят коригиращи действия в следващата стъпка от 8D.

D5: Selection and Verification of corrective actions / Определяне и верификация на коригиращи действия

Коригиращите мерки се избират въз основа на тяхната ефективност. Задължително е коригиращите действия и оценката на ефективността им да бъде документирана.

Често използвано средство за документиране и разпространение до заинтересованите лица на предприетите коригиращи мерки е План за действие или „Action plan“.

Подходящи методи за определяне на коригиращи мерки са Poka – Yoke, Креативни техники, Процесни диаграми (Flow charts).

Подходящи методи за верификация на мерките са Decision matrix, DoE, Risk analysis, FMEA, KPI`s и други.

D6: Implementation and Validation of Corrective actions / Внедряване и валидиране на коригиращите мерки

Коригиращите мерки определени в План за действие от стъпка D5 трябва да бъдат внедрени и валидирани (непосредствено след верификацията). Отговорността за внедряване на мерките е на съответните отговорници по процеси спрямо спецификата на всяка мярка, а координирането на действията и мониторинга на изпълнението им се извършва от Team Leader на екипа ангажиран с изпълнението на Root Cause Analysis.

За валидиране на мерките могат да се прилагат методи като: Парето диаграма на грешките, IT software, Стабилност на процес/машина, Оценка на функционалната безопасност, KPI`s и други.

В следващата стъпка (D7) се разглежда риска от възникване на същата грешка при подобни продукти и процеси. Подходящо е да се извърши или преразгледа FMEA анализът, след което мерките да бъдат стандартизирани и при подобни/еднакви продукти и процеси.

Като професионалисти в областта на управление на качеството силно препоръчваме този подход на решаване на проблеми и за организации извън автомобилния сектор. Този метод работи еднакво добре и дава отлични резултати и в други индустрии като машиностроителна, хранително вкусова, козметична, фармацевтична, включително и в сферата на услугите (IT, транспортни услуги, медицински услуги и други). Ако имате интерес от допълнително разяснение за начина на прилагане на метода можете да се свържете и ние ще Ви допълнителна информация.

Ако желаете да внедрите или промените вашия начин на решаване на проблеми се обърнете към нашия екип за оферта на office@kaizen-bg.com